Първо Послание до Коринтяните, Нов Завет

 Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.
Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,
5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
7 всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:
9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.
11 Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.
12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.
13 А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *